Скачать или смотреть Жития на светиите - 19.10. - Св. преподобни Иоан Рилски Чудотворец

Тропар, глас 1
Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Кондак, Глас 8
Ангельскому житию поревновав преподобне,
вся земная оставив, ко Христу притекл еси:
и Того заповедьми ограждаяся,
явился еси столп непоколебимь от вражиих нападений.

Kато си поревнувал ангелско житие, преподобни,
ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа!
Ограждайки се с неговите заповеди, ти си станал стълб непоколебим от нападенията на врага.
Заради това ти викаме: радвай се, отче Иоане, светило пресветло!

Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година.
Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма.
Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.
Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.
Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.
В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.
Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.
Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.
Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник.
Бащата хванал сина си и го повел със себе си.
Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето.
Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иван.
Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата.
В тая пещера Иван прекарал 12 години.
От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева.
Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.
Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.
Смиреният Иван искал да се усамоти и стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене.
Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.
Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван.
На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври – ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.

В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом).

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове.

В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).