Обходата (подходът) — един вид казано — е не да имаш отношение, всеки може да има отношения някакви, а да имаш подход.
Казва Учителят: Не да си недоволен и да роптаеш, но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност. Да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш.
Сега, не може да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи и не разваляйте Любовта и с вашите стари дрехи.
Всичко, което Бог е създал, е разумно. Всичко, което Бог прави, е добро. Щом кажеш, че всичко е от Бога (а наистина само една воля действа), тогава защо ще роптаеш? Ако е от Бога страданието, значи добре е дошло! Боледувам — добре дошло! Безпаричие — от Бога е — добре дошло! Ако така разбирате — това е право.
Всяка мъчнотия е за добро, всяко страдание е за полза.
Трябва да бъдете учтиви. Ще бъдеш учтив към болката. Ще кажеш: Много ми е приятно, че си благоволила да ме посетиш. Ако ти не си доволен, то тази болка е много докачлива. Ако си недоволен, тази болка ще се усили. При благодарността тя няма да стои дълго, защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество.
Ако човек говори много, не струва и ако говори малко, пак не струва — това е наука. От многото, което знае човек, трябва да знае какво да каже и какво да премълчи във всеки даден случай.
Когато ни постигне едно нещастие, трябва да благодарим, че то е най-малкото.
С благоговение, казва Учителят, ще седиш пред живота, който се проявява като добър и като лош.
Когато направиш една погрешка, кажи: То си е Божия работа. Сега ще ви обясня защо е така, защото някои мислят, че не е така. Но когато Учителят говори, Той знае защо казва нещата — във всеки момент това е много високо съзнание, Свръхсъзнание. Значи, когато направиш една погрешка, кажи си: То си е Божия работа. Благодари на Бога, като направиш погрешка, защото Бог те наблюдава и всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото, което вече води към непоправимост. Ето защо има много грешки — те те спасяват от непоправимо зло, защото стигне ли се до непоправимост, вече няма Божия помощ — тя се отделя, остава за в бъдещето, за други времена. Ето защо стават много грешки и който малко или много е съзнателен и се усъвършенства, той се спасява от нещо непоправимо.
***
Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не я търси от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите — той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към това съзнание, което се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.
Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.
Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин — заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията, и това е вдъхновението.
Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
• Елеазар Хараш за Любовта между хората...
Информация по комментариям в разработке