Пенчо Славейков - "Ралица" (Поема), рец. Богдан Дуков

Поемата » Ралица» на Пенчо Славейков (1866 – 1912) е една от най-значителните психологически поеми в българската литература. В нея поетът разкрива образа на своята героиня , която пленява не само с физическата си красота, но и със своите морални добродетели: трудолюбие,достойнство, честност, чиста любов. Поемата “Ралица” е написана по мотиви на народната песен, но в нея основното е сложната нравствена и философско-психологическа проблематика, която е заложена изключително майсторски. Като поет модернист Пенчо Славейков счита, че на базата на фолклорни мотиви могат да се изградят художествени образи, които са в съзвучие със западноевропейската литература. Силата на българския народностен дух, неговият стоицизъм, дълбоката и непреходна нравственост, която притежава – това е в основата на затрогващия образ на Ралица. Поетът разкрива образа не просто на една българка, а на един човек, понесъл сътресенията на живота, запазил и съхранил жизнелюбието, радостта, вярата. Устойчивостта на духа се оказва най-характерното за българската душевност, която Славейков опоетизира с любов и всеотдайност, с дълбочина и проникновеност. Има една изстрадана мъдрост в душата на българката, за която поетът пише с преклонение. / Das Gedicht "Ralitza" Pencho Slaveykov (1866 - 1912) ist einer der bedeutendsten psychologischen Gedichte in der bulgarischen Literatur. Darin zeigt der Dichter das Image seiner Heldin, die nicht nur mit körperlicher Schönheit besticht, sondern auch mit ihren moralischen Tugenden: Fleiß, Würde, Ehrlichkeit, reine Liebe. Das Gedicht "Ralitza" basiert auf Motiven der Volkslieder geschrieben, aber es ist die Haupt komplexen moralischen und philosophischen und psychologischen Problemen, die ein äußerst herrisch Satz ist. Rezitiert und Inszeniert von Bogdan Dukov, 2016/.