Православен Видеоканал ХРАМ
Подготви: Соня Анкова
Поклонение из Светите Земи ВИТЕЗДА, ЕЛЕОНСКА ПЛАНИНА, ВИТЛЕЕМ • Поклонение из Светите Земи ВИТЕЗДА, ...
Планината на Възнесението или Елеонската планина е най-високата от планините около Иерусалим. Тя се намира на изток, срещу мястото на Соломоновия храм, както определя пророк Захария, предвиждайки прозорливо великото събитие, станало на нея: Ще излезе Господ, и ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Иерусалим към изток (Зах. 14:3, 4). От самия ѝ връх, откъдето се възнесъл Спасителят, се открива обширна панорама към целия Иерусалим, лежащ зад дълбок овраг. Този овраг, осеян с гробове, е Иосафатовата долина; а навътре в нея се вижда изровеното безводно русло на потока Кедрон. Самата планина представлява варовиково-скалист рид. На мястото, откъдето се е възнесъл Спасителят, някога се е издигала прекрасна църква, построена от света Елена; а сега в четириъгълен двор, обграден със стени, се намира голяма осмоъгълна сграда от бял мрамор, с колони, където показват на пода, образуван от природна скала, отпечатък от ляво човешко стъпало. Според преданието тази стъпка е последната следа от Спасителя на земята; оттук Той се възнесъл на небето, благославяйки човешкия род. Върхът на купола на тази сграда не е събран; това е замисъл на света Елена при построяването на църквата на това място; целта е молещите се да могат да виждат небето, взело оттук Сина Човешки. Така и свети Кирил Иерусалимски казва, че Елеонската планина, припомняйки ни за възнесението на Господ, ни посочва след Него пътя към небето. Отпечатъкът от другото стъпало на Спасителя е пренесен от мюсюлманите в джамията Ал-Акса (крайна, уединена), намираща се близо до Омаровата джамия. Това е бивш християнски храм, построен от света Елена, а според други предания - от Юстиниан, в чест на Пресвета Богородица. Съществува предположение, че на това място е бил притворът на Соломоновия храм. Християните наричат тази сграда църква “Въведение на Пресвета Богородица”. Този храм е построен кръстообразно, като витлеемския; над горната част на кръста се издига купол; там, където би трябвало да бъде олтарът, сега има мюсюлманска катедра и зад нейната преградка в крайната стена се виждат две ниши; на пода на първата ниша, която е от дясната страна, върху обикновен камък е отпечатана следа от едно човешко стъпало; а на пода на втората ниша има отпечатък от две стъпала. Първата, единична стъпка е следа от Иисус, пренесена тук от върха на Елеонската планина; а другите две следи са оставени върху земята от Пресветата Дева, Която след младенческото Си влизане в храма останала в него до сгодяването Си, пребивавайки там в чести молитви в Светая светих. Разглеждайки следите от стъпките на Христа, заключават, че при възнесението Му Божественият лик е бил обърнат на север. По времето на блажени Иероним кръстът върху храма на Елеонската планина се виждал отдалеч. Наричали Елеонската планина и “планината на трите светлини”. Озарявана от лъчите на изгряващото и залязващото слънце, нощем тя била осветявана от огньовете на Соломоновия храм. Тя се състои от три възвишения: средната част, най-високата, е и планината на Възнесението; тази, която е на отсрещната страна на пътя към Витания, се нарича “планина на съблазънта”, за спомен на идолослужението на Соломон; а третата носи името “планина на мъжете галилейци”, където при възнесението на Спасителя два ангела се явили на апостолите и ги нарекли мъже галилейци. По думите на Беда - пътешественик и писател от VIII век, в древността, в навечерието на празника Възнесение, безчислени тълпи народ се стичали към Елеонската планина, към храма “Възнесение”, и там, със запалени свещи, прекарвали цялата нощ в молитви и песнопения, така че цялата планина изглеждала като че ли горяща. А в самия ден на празника, след литургията, всеки път обикновено се издигала такава силна вихрушка, че всички присъстващи със свещен страх и благоговение падали на земята.
Информация по комментариям в разработке