Георги Филаретов

Здравейте приятели, представям ви едно видео с цел да си спомним и да не забравяме, достойните хора от нашия град. Поради оскъдния материал, с който разполагам съм съкратил част от текста написан в памет на Георги Филаретов от Георги Пенчев. Пълният текст може да прочетете в описанието.

Георги Филаретов е роден на 23.03.1903 г. в с. Домуздере, Дедеагачко, в многолюдно учителско семейство. По-късно баща му става свещеник. Като такъв участва активно в установяването на независимостта на българската православна църква в Беломорска Тракия. От родителите си Георги приема като свое верую родолюбието и патриотизма.
Първоначалното си образование завършва в гр. Софлу, а прогимназия в гр. Нови Одрин. След това идва в София. Учи и завършва Духовната семинария, но свещеник не станал, а волнонаемен прогимназиален учител в с. Избегли, Асеновградско. Работи като такъв от 1925 до 1928 г.
Тук среща Вера Анастасова, която също е учителка, харесали се и се оженили. Двамата млади съпрузи обаче решили, че Георги трябва да зъвърши висше образование. Така и станало. Прекъснал учителстването и се записал студент в Историко –филологическият факултет в Софийския университет със специалност „педагогика”. Завършил висшето си образовение през 1933 г. През това време се родил единстевеният син на семейството – Христо.
След дипломирането си Георги Филаретов е назначен като учител във втора прогимназия „ Отец Пайсий” в Асеновград, където учителствал четири години.
За учебната 1938/1939 г. е назначен за гимназиален учител в гр. Стара Загора. Тук преподава едновременно в мъжката и в девическата гимназия.
За учебната 1939/1940 година Филаретов е назначен за учител в Асеновградската смесена гимназия.

Преподава логика, психология, етика и география. От 1943 до 1945 г. е директор смесената гимназия.
При неговото ръководство гимназията се разделя на мъжка и девическа. Мъжката гимназия приема за свой патрон свети княз Борис I, а девическата гимназия – Иван Асен II.
Георги Филаретов остава директор на девическата гимназия до 1948 г.. Служебните задължения го правят свидетел на строителството на новата училищна сграда. Той отвежда и настанява своите ученици в новооткритата и вече обзаведена за нормални учебни занимания сграда на днешната гимназия.
Пенсионира се през 1958 година. Пътищата на неговите разходки като пенсионер чсто го водят по улица „Захари Стоянов”, а той обича да се спира пред красивата сграда, за да се върне в споменте си от ония години. Той казваше ,че по план цялата сграда е разгъната кото буквата Z .Централната част е в посока изток-запад, перпендикулярно на реката.
Привърженик на реда и дисциплината в живота, както и на човешките взаимоотношениеия, Филаретов държи на тези неща между колегите - учители и изисква от подчинените си. Такива качества се стреми да възпитава и у учениците си.
Бил е член на Съюза на българските учители, а често и член на неговото ръководство. Изнася много доклади на педагогическа тематика на учителските конференции. Развива и активна читалищна дейност.Постоянен член, а понякога и председател на родителско-учителските комитети, даже и след като вече е пенсионер.
С всички тези качества Георги Филаретов оства незаличими следи у всички, които са общували с него. Почина на 17.09.1987 г. в гр. Асеновград.

Георги Пенчев

#bulgaria #asenovgrad #асеновград #личности