Бетоновози, пепелак и смрад по българските плажове! Романтиката я няма, туристите също! Жалко, Жалко

Описание к видео Бетоновози, пепелак и смрад по българските плажове! Романтиката я няма, туристите също! Жалко, Жалко

Кога започна бетонирането на българското Черноморие?

Сателитни снимки, събрани от потребител във Facebook показват най-красивите кътчета по българското Черноморие, които са се променили драстично за последните десетина години, след като са били презастроени.
Архитекти, общини, инспекции, министерства – всички те участват в бетонирането на нашата природа. И всеки един, който бездейства е съучастник в това унищожение!

Синеморец, Резово, Крапец и всички останали не бетонирани крайбрежия ги очаква една и съща участ, ако само се цъка с език и се гледа отстрани. Ако не се обединим и не протестираме да се спре бетонирането на “Зона А”, чрез коренни промени в ЗУЧК – никой от власт имащите няма да го предложи или направи!“, пише Борислав Борисов, който е подбрал снимките.

Не винаги плажът е плаж, а дюната - дюна

От една страна бетонът е в очевидно нарушение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, защото е на по-малко от 100 метра от морето, при това практически на плажа или върху неразличимата от него пясъчна дюна, които би трябвало да са публична държавна собственост. От друга страна обаче този закон „не лови” бетона, защото от 2004 година - тоест, преди законът да влезе в сила, за това място (на което тогава, разбира се, не е имало бетон) по силата на друг закон - за устройството на територията - е имало т.нар. Подробен устройствен план (ПУП), който превръща неурбанизираната територия в т.нар. „заварено положение”.

От тази гледна точка бетонът се оказва законен в рамките на Закона за устройството на територията. Макар да изглежда като плаж, теренът не е плаж. Дюната, която се вижда, пък не е дюна, а „навявания” в частен имот, чийто собственик може да строи.

Желая Ви приятно гледане!

Комментарии

Информация по комментариям в разработке