Поморие –Тракийски, античен град – крепост Анхиало/2024/

Карта с обекти и вградени видеа в иконите: https://www.google.com/maps/d/edit?mi... Тракийски, античен и средновековен град Анхиало гр. Поморие. Поморие е един от древните български черноморски градове. Градът, като гръцка колония е основан с името Анхиало в края на V в.пр.н.е. Голяма част от жителите му били траки, защото преди това е бил тракийско селище. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от най-важните черноморски градове по българските земи.

Старото име на селището – Анхиало – е от гръцки произход и означава “близо до солта”. Името показва голямото значение на добива на сол за развитието на града. През ІІ в. пр. н. е. селището е укрепление (фрурион), за властването над което се борили гръцките полиси Месемврия (дн. Несебър) и Аполония (Созопол). През І век селището просперирало и от пазарище (емпорион) на Аполония Понтика станало център на стратегия (административна област в Тракия през елинистичната епоха и началото на римското владичество).

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. Още през II век градът бил защитен от здрави крепостни стени. Имал е четири порти, всяка от които извеждала към пътищата, с които Анхиало е бил свързан. Овидий пише, че крепостта е имала високи крепостни стени. На монети, сечени от римските императори от Домициан до Гордиян, е изобразена анхиалската крепост- „триетажна крепост с врати и галерии около горната част. От това време (III-IV в.) е Тракийската куполна гробница- хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие. През епохата на римското владичество Анхиало (Поморие) окончателно изместило Месемврия (Несебър) като административен център. Средновековния Анхиало се развил в местността Палеокастро, намираща се западно от днешния град. Заради ценните лековити извори император Юстиниан І оградил селището със стени. През 584г. по време на аварите нападнали селището и разрушили крепостните стени. Поради застъпничеството на жените от харема на Баян, хаганът запазил сградите на баните. Установилите се на Балканския полуостров славяни пригодили названието на селището към своя говор като “Въхело” (това название се запазило в говора в с. Еркеч (дн. Козичино, Бургаско) до началото на ХХ в. След създаването на Дунавска България и разширяването на държавата на юг, селището получило и прабългарското име “Тухон” (Тутхон). През 708г. при Анхиало кан Тервел разбил войската на византийския император Юстиниан ІІ. На 30 юни 763г. отново при Анхиало след продължително сражение император Константин V Копроним разбил войската на кан Телец. Поражението предизвикало недоволство сред българите и ханът бил свален от престола. Победата струвала скъпо и на Византия – патриарх Никифор съобщава, че полето било покрито с трупове на избити ромеи. През 766г. флота на император Константин V Копроним от 2 600 кораба акустирал при Анхиало за пореден поход срещу България. Там обаче флота бил връхлетян от буря и на 17 юли 766 г. императорът безславно се завърнал в Цариград. След разгрома на войските на император Никифор І Геник Фока българската държава се разширила на юг. Кан Крум поверил управлението на региона, в който попадали Анхиало, Дебелт и Созопол на кавкан Иратаис и стратезите Кордила и Григора. На 20 август 917г. при река Ахелой намираща се между Поморие и Несебър цар Симеон І нанесъл катастрофално поражение на византийската войска. След попадането на българските земи в пределите на византийската империя през ХІ-ХІІ в. в Анхиало било седалището на византийският северозападен черноморски флот. Командването на флота и областта било поверено на управител носещ титлата „дук”. След въстанието на Асеневци през 1185г. император Исак ІІ Ангел укрепил с кули Анхиало и Варна, които българите разрушили. През 1263г. Анхиало заедно с Месемврия преминали във владение на Мицо Асен. По-късно Анхиало бил превзет от византийския протостратор Михаил Глава Тарханиот, който застроил отново градът. През 1304г. след победата на цар Тодор Светослав при Скафида, Анхиало отново бил включен в пределите на българската държава. След поражението на Михаил Шишман при Велбъжд през 1330 г. византийците завзели градът, но през 1331 г. цар Иван Александър го отвоювал.

Местоположение
Надморска височина: 3 m GPS координати: 42°33’46” С.Ш. и 27°38’12” И.Д.

Текст цитат: https://www.bulgariancastles.com/gr-p...

Author's channel:
   / @laryykruchev1576  
Наш сайт https://www.bulgariancastles.com/
https://th-cam.com/channels/TvUOb-L4J...
Telegram channel: https://t.me/+SSCaq_eJqoAwMWQ0
  / bulgariancastles