Нейният стил може да бъде определен като интелигентна комедийна енергия с драматичен нерв. Тя притежава онзи рядък усет, при който смешното никога не е самоцелно, а произтича от характера. Комедията не е гримаса, а наблюдение. В работата ѝ, особено на сцената на Сатиричния театър, освен чудовищен талант, се усеща дисциплина и ясна партньорска етика, яркост и никога хаотичност. Тя не изяжда сцената, а сякаш я организира около себе си. Темпераментна, точна, интелигентно иронична, Албена Павлова е вторият гост в „Час ЛИК“ на БТА.
Основната ми грижа е да живея от светлата страна, да преминавам през нещата с лекота и с благодарност, казва обичаната актриса в разговора с Даниел Димитров. По думите ѝ театърът не работи със смазани актьори. Имам една молитва и публиката винаги е включена в тази молитва, допълва актрисата от Сатиричния театър.
Има ли възраст, в която артистът става по-свободен? Как се запазва живият нерв на спектакъл, който се играе с години? Коя от трите думи в сериала „Вяра, надежда, любов“ е най-близка до нея в този момент от живота ѝ? Кое я обижда повече – несправедливата критика или липсата на критика? Има ли е случай, в който не вярва на аплодисментите? Какво би избрала между голяма роля и голяма любов? Времето притъпява ли сатиричния зъб? Ако утре трябва да се разделите със сцената на Сатирата, какво би оставила там?
В „Час пик“ отговаря на няколко „неудобни“ въпроса, а в „Час пикс“ разказва истории по снимки от архива на БТА, от последните близо 30 години.
00:00 – Интро
00:46 – Мисля, че интервюто току-що приключи...
02:25 – За темперамента
04:11 – Аз вече умея да се отказвам...
05:16 – Има възраст, в която човек става свободен
06:10 – Все по-малко ме интересува резултата
08:15 – Как се запазва живият нерв на спектакъл, който се играе 18 години?
10:45 – За сериала „Вяра, надежда, любов“
12:30 – Ние трудно правим избор и трудно го отстояваме. Младите не са така – ако не се чувства добре изразен, проявен, оценен, той си взема шапката и си тръгва...
14:37 – Анкета, питат журналистите от БТА
16:47 – Смешна история с... панталон
19:20 – За знаковите срещи с Иван Добчев в „Добрият човек от Сечуан“, с Галин Стоев в „Илюзията“, с Иржи Менцел в „Още веднъж отзад“ и със Стоян Радев в „Майка Кураж“.
24:14 – Театър, кино и телевизия в един ден – острилка на таланта и дисциплината
25:23 – Кое обижда повече – несправедливата критика или липсата на критика, и кога не вярва на аплодисментите...
28:00 – Между голямата роля и голямата любов
29:37 – Първият ден в Сатирата през 1992 г. Сатирата – дом или е институция, която непрекъснато трябва да доказваш, че заслужаваш. Времето притъпява ли сатиричния зъб. Ако утре трябва да се разделите със Сатирата, какво бихте оставила там...
32:10 – За непрежалимия Кирил Варийски...
39:20 – Час пик: Неудобните въпроси
42:05 – Час пикс: Три истории по снимки от последните над 30 години
49:58 – Къде ще бъде на предстоящи си голям юбилею. Кой е най-светлият лик в живота на Албена Павлова. Има ли дума, която най-добре я описва като човек. Как би продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“
Екип „Час ЛИК“:
Красимир Михайлов – оператор студио,
Борислав Бориславов – оператор видео,
Валя Ковачева – монтаж,
Богдана Димитрова – фото архив,
Емил Граничаров – шапка,
Боряна Тончева – ръководител „Студио БТА“,
Даниел Димитров – автор и водещ
Информация по комментариям в разработке