Черноглед - Бесове

Седми трак от албумът ми Поезия и Истина!

Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед   / chernogled  
Микс, мастеринг, обложка - ‪@ZVUKOVABARIERA‬

Текст:

Припев:
Невидими са моите врагове, пред листа
с химикала сядам често пиша – боря страхове.
И е добре щом изскарвам от себе си бесове,
а до къде е без значение, пътя ще ме отведе. 2

Куплет 1:
Важен е самият ход, по пътя, колкото и крив,
продължаваме напред, знаеш бутам, като Сизиф.
Камъка търкалям си, без да поглеждам назад,
когато волята ме предаде на помощ идва гняв.
Да изгазя тая гняз, да не тая в себе си мраз,
да оставя светла диря и до сетния си час.
Да поддържам пламък жив, а не кат камък сив,
в очите ми искри от блясъка на слънчеви лъчи.
Не измъчени да мълчим, а свободно да говорим
и в безкрайни простори, да сме свободни да сторим
това което чувстваме със сърцата истински,
писна ми от роли, маски на души престорени.
Не си искрен и личи, ококорили очи
а моите корени забити дълбоко в земята си.
Се изправям, като зид стабилен, черен като дзифт
и ги минавам транзит, ти меркантилен и скрит.
Често ухилен съм бил, но т'ва не значи щастлив,
и сред многото сам, и сам но не саможив.
Рисувам рими с крусив или просто нахвърлям ги
излъгах, рядко се смея но т'ва прави ме тъжен ли?
По моста въжен вървим, опънат над пропастта, а
пастта зинала под нас, чака да си отмъсти.
Боже прости, греховете ни, и ни пази
от лукавия и дай ни куража да се смирим.
Кой ако сами не бдим и се стремим да сме добри,
подобно дядо Добри, нищо че в гнездо на кобри.
Огнени езици зли в пъкъла казана ври
или на слънчева поляна полет на колибри?
Сам избери, райски или адски, двери отворени,
чакат те кат блуден син да се завърнеш в ден един.
Понякога много боли, гледат с празни погледи,
аз съм стъпил на земята здраво, а тавана ми е син.