жълти стъкла пак там

в мъглата нощна понякога
ми се усмихва сянката ти.
и ръката ти, безплътната,
съдържа всичко, точно както преди.

върни се... върни и мен...
върни ни там -
пак там да се изгубим...

не са ни нужни думите,
нека слепва ги мъглата.
на спомена албумите
се стичат в капки по стъклата.

върни се... върни и мен...
върни ни там -
пак там да се изгубим...

развиделява се денят.
отиваш си и ти с мъглата.
но в нея ще се съхранят
на нашата любов крилата.

развиделява се денят -
неумолима е светлината.
и всеки сам по своя път
пак търси сянката в мъглата.

иди си... тръгвам си и аз...
а то остава в нас
и няма как да го изгубим.
и никога не ще го изгубим.