Скачать или смотреть Азис - Позна ли ме? (Progressive Death Metal Cover)

🟢🎧 Вече и в Spotify — слушайте тук: https://open.spotify.com/artist/6lu3k...

🎵 Описание на песента
„Позна ли ме?“ е невероятна история, чиито сюжет пасва в стилистиката на най-големите класики на Opeth. Музикалната изповед на Азис е преобразена в Progressive Death Metal, вдъхновен пряко от албума на Opeth - "Ghost Reveries". Тук меланхолията и болката се превръщат в тежка музикална изповед на отхвърлените, слабите и неразбраните. Светлина и мрак се преплитат – нежност и крайна агресия оформят пътуване между отчаянието и надеждата. Тежка и емоционална, тази версия носи послание за вътрешна борба, за съпричастност към другия и различния, към слабия, към човека в нужда.

❗ Важно уточнение
Това е кавър, направен с помощта на AI. Правя тези опити с удоволствие и с уважение към оригиналните автори и тяхната музика.

🎧 Хареса ли ти този AI експеримент?
Дай лайк, абонирай се за канала за още, и сподели в коментар какво усети и как ти прозвуча. 🎸🔥

📜 Текст на песента:
През този малък град върви човек,
превит на две - Позна ли ме?
Напълно смазан след това със теб,
не ме позна – и по-добре.

През всеки малък град върви жена,
говори си сама!
По спирки и по гари мръзне пак,
и чака вчерашния влак.

Ожених се, разведох се –
и пак заради тебе.
С града преспах, изпих света –
всичко зарад тебе.

А ти ми каза:
„Защо забравяш как съм падала, и ставала пред твоя дом?
А ти на топло в него пиеше, сутрешното си кафе.
Жена ти заедно с децата ти, се радвахте на първи сняг.
А аз отвън седях премръзнала, скрита в някой вход за кой ли път?“

Ръцете ми – от студ премръзнали,
държаха малък счупен телефон.
И чаках твоето обаждане –
сякаш е на живот и смърт въпрос.

Ще взема този стар ръждясал нож
и ще режа себе си (себе си)
Ще махна всеки спомен аз до кост.
Режи, режи със мен, помагай ми!

През този малък град върви човек превит на две.
Позна ли ме?
Напълно смазан след това със теб,
не ме позна – и по-добре.

През всеки малък град върви жена,
говори си сама!
По спирки и по гари мръзне пак
и чака в мрак...

Защо забравяш как съм падала и ставала пред твоя дом?
А ти на топло в него пиеше сутрешното си кафе.
Ще взема този стар ръждясал нож
и ще режа себе си.
Ще махна всеки спомен аз до кост.
Режи със мен, помагай ми!

През този малък град върви човек превит на две.
Позна ли ме?
Напълно смазан след това със теб,
не ме позна – и по-добре.

Човешката природа е жестока.
То е всяка чужда грешка.
Различните са тук.
Не са измислени.
И кой реши, че те са грешка?
Кой?
Отхвърляме ги, Обругаваме ги.
По тях крещим.
Прости ли сме? Невежи?
Зли ли сме?
Или сме жестоки хора,
забравили, че са добри.

(аааааа) - (аааааа)
(аааааа) - (аааааа)

През този малък град върви човек,
превит на две - Позна ли ме?
Напълно смазан след това със теб,
не ме позна и по-добре.