Юли е. В безпощадната жега на лятото плъзват широки пламъци, които бързо поглъщат Странджа. Полета и сухи треви, гори и селски дворове, хорски и пчелни къщи се превръщат за миг в черна пепел.
"Ние сме длъжни да побеждаваме. Длъжни сме да вложим целия си професионализъм и за момент дори да не се замисляме какъв ще е изходът".
Десетки доброволци тръгват да гасят заедно с пожарникарите. Тръгва и Светльо, на 19.
Светослав Димитров: "Видях, че по някакъв начин ме погълна самият огън и после не знам, съм изгубил съзнание най-вероятно".
доц. д-р Елеан Зънзов - началник на Клиниката по пластична хирургия, УМБАЛ "Свети Георги": "Спомням си, че по време на лечението няколко пъти ме пита, гледайки ме право в очите, "ще се оправя ли". Това му бяха думите".
Светльо: "Те знаеха, че ако има нещо, могат да се обадят на мен. И реших да дойда с хората, те два-три дни поред гасяха самички без никой да им помогне".
Помни, че потегля, веднага щом чува, че огънят вече препуска към село Щит, където е расъл в дома на своя прадядо, а днес там живеят само любимите му пчели. Не знае, че тръгва към най-тежкото изпитание в своя живот, но знае, че трябва да помогне.
"Качвам се в трактор с една цистерна и след като успяхме да потушим пожара тук в нашето село, се обадиха на тракториста и му казаха, че към другото село е тръгнал пожар и че трябва максимално бързо да се преместим и да идем там. Качвам се на цистерната и по стечение на обстоятелствата се случи това, което стана.
Ти ми каза, че пътят е бил целият в дупки?
Да, пътят беше в отчайващо състояние".
Светльо: "Тракторът в опит да избяга от това нещо, което идва е дал повече газ, отколкото трябва и най-вероятно съм изхвръкнал от ремаркето и съм паднал на земята. Вече кой какво е видял, кой какво си мисли, че е станало, аз не помня нищо".
Паметта за случилото се угасва под натиска на непосилната болка от дълбоките изгаряния, които покриват над 70% от тялото му. Никой не може да каже с точност колко време се е борил с огъня, който го е погълнал - преди да изгуби съзнание и колко още преди да бъде изваден. От този момент нататък нишката на живота му се движи като тънка колеблива вълна върху мониторите на реанимационната стая, а да не се скъса – се бори денонощно целият екип на клиниката по изгаряния в болница "Св. Георги" в Пловдив. Прогнозата е лоша, но един човек казва веднага, че има надежда Светльо да живее – доц. Елеан Зънзов. Тогава той може би още не знае, че това ще бъде едно от най-големите му изпитания като лекар, но знае, че трябва да помогне.
"Изключително тежко, дълбоко изгаряне на голяма част от тялото. Имаше неясни моменти как се е случило,как точно е протекла травмата, дали е дишал отровни газове, колко време е престоял, докато бъде намерен в безсъзнание. Освен това доста промени в тялото бяха тежки. Първо е фазата на шока, който продължава три денонощия, когато е изключително тежко състоянието. Тогава буквално се борим за живота на пациента. След това идва една съвсем не по-лека фаза на токсикоинфекция, тъй като в случая се борим с много тежки инфекции, входната врата за навлизане на тези инфекции в тялото е много голяма. След това идва фазата на оздравяване, която при Светльо продължава да е още в тази фаза и накрая фазата на последствията от изгарянето, които понякога продължават и цял живот".
Какво си помисли?
"Че никога няма да се оправя, наистина. Стоиш самичък цял ден и гледаш тавана и се чудиш как попадна там, дали ще се оправя, дали няма. Никой не знае".
А само Доцент Зънзов и екипът знаят през какво и как е минал Светльо - неподвижен и затворен само с мислите си за повече от 2 месеца между стените на една болнична стая, за да издържи болката, десетките операции, трудните инфекции, интубациите, 60-те упойки, кръвозагубата. Преди да види близките си да го посрещат обратно в живота на изхода на болницата.
"Светльо е изключително упорит, дисциплиниран. Нелеко му беше през тези повече от 2 месеца мисля, които беше в болницата, така че победата е негова".
Светльо: "Аз винаги ще съм му благодарен за всичко, което направи за мен. Това е... Да е жив и здрав, че има лъвско сърце сигурно. Само той знае през какво е минал".
Децата на Светльо, които мoже би още не знаят, че са срещнали един от най-важните учители в своя живот, но вече са научили от него това, което е ключ към всичко - да бъдат отбор.
Добрите истории на 2024: Светослав - спасеният спасител
Аделина Радева, БНТ: "Искам да ти благодаря за всичко, което правиш и за хората, които изобщо не подозираш, че си докоснал през твоята история и ми се ще ако можем да им кажем нещо на тия хора, които са се трогнали или за първи път чуват за тази история. История с добър край и много поуки за Свтельо, който спасяваше и в крайна сметка беше спасен".
Източник: БНТ
Информация по комментариям в разработке