Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени – Холивуд

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени – Холивуд

Една продукция на:
Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени
Изпълнителен продуцент: Дора Арабаджийска

С любезното съдействие на: SDI
Костюми и дизайн: ANDREWS
Реквизит: HOMEMAX

В ролите:

Стефан Вълдобрев / Мартин Петков
Мирослав Иванов / Боян Петров
Стоян Янкулов / Цоньо Цветков
Иван Лечев / Валентино Бабат
Веселин Веселинов-Еко / Велимир Кьосев
Цветина Димитрова

По идея на: Мария Вълдобрева

Режисьор: Петър Вълчев
Оператор: Долорес Алварадо
Aсистент оператори: Васил Тучков, Даниел Делчунков, Емилиян Дечев
Стайлинг: Костадин Костов / ANDREWS
Монтаж: Невелин Вълчев
Цветови корекции: Студио NULLA
Грим: Бисерка Халачева
Фотограф: Георги Палейков

Записът и смесването на песента са осъществени от Димитър Ганчев на 15-17 юни 2015 в студио Digital Plus.

Чуйте песента в Spotify: https://goo.gl/4Zqoz9
Свалете песента в iTunes: https://goo.gl/1xId1T
Купете албума "10½" в Bandcamp: https://goo.gl/YtLsRL

Официална страница: http://www.stefanvaldobrev.com
Facebook страница: http://fb.com/stefanvaldobrev


Текст на песента:

Имаше един – много луд и надут.
Звездата на класа. После каза: “Заминавам,
тука ми е тясно”. Аз го питам: “За къде?”
Той ми вика: “Как къде? Холивуд!” – “Ясно!

“Няма начин да не ме харесат – толкова съм
хубав, фитнат, сресан.
Ортодонта сложи ми усмивка, грея като мивка.
Надарен съм с хиляди таланти.

Анти-сантиментален тип съм.
Нямам прототип, като самодив съм.
Заминавам още утре, вика – ще си гледам кефа.
Чакай да ти кажа, брат, списъка на Стефан:

На Мадона да намеря телефона.
На Шакира да и купя сувенир.
С Анджелина да изпиеме голям джин.
Даже не един. Даже не един!

До Америка са има-няма осем часа.
Купил съм си и билет. Първа класа.
Най-отпред, за да гледам хоризонта.
Хората ме чакат там. Хората ме тачат там.

Ортодонта ми направи ослепителна усмивка.
Мога да играя, вика,
мога да танцувам. Пея без почивка –
мен не ме лови сън: Аз ли съм или не съм,

Бели маратонки, Нови Силиконки,
Вълци, Хромозоми, Този рай води в ада,
Две тела в едно, пада Сняг над Сахара,
Бряг с цвят най-зелен, все към мен, все към мен,

все към мене тичай… Холивуд ме обича –
толкова съм хубав, симпатичен.
Заминавам още утре, вика, ще си гледам кефа.
Чакай да ти кажа, брат, списъка на Стефан:

Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.

Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови бели зъби без пломба!
Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови бели зъби, без нито една пломба!”

Минаха години.. Колко? Точно двадесет и три.
Изпаряват се мечтите…
Ставаме добри. По-добри. Най-добри. Никакви.
И пари. И пари. И пари…
И дори например ято Ангели да прелети
над нашите глави. Да ни каже: “Здрасти!
Подаряваме ти щастие!”
Няма да ги видиме, нали? Нали?

Както се мотая, гледам оня ден обаче
тоя моя стар приятел. Променен.
Вече малко побелял, малко понадебелял.
Влачи си корема покрай мен. Аз се чудя: “А бе,

той ли е не е ли той? Някак си не ми прилича
на герой. Много смотан”. Почвам да го меря
от петите до главата, от главата до петите.
И отново от петите до главата…

После сядам на тревата.
После бавно вдигам си ръката:
ПЛЯС! по челото. Викам:

“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам:
“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам:
“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам:
“А! Кво? Ти не си ли там?
Няма ли да обикаляш около света голям?
Помня как ми каза:

“Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.
Заминавам в Холивуд. Холивуд.

Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови бели зъби без пломба!
Кой сега е номер едно кино-бомба?
Чисто нови зъби, без нито една пломба!”