Светла Пенева - Пътека

Текст: Пеньо Пенев
Музика: Светла Пенева

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крие удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крие удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.