Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“ („Света Богородица“), известен и като „Седемте престола“, e действащ православен мъжки манастир в Софийската епархия на Българската православна църква, намиращ се в Стара планина, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област, близо до границата с Врачанска област.
Разположен е на около 5 km югозападно от селото, в красивата долина на сравнително малката река Габровница, на пътя от гара Елисейна в Искърското дефиле към село Осеновлаг, Софийска област, в полите на връх Издремец (1492 m). Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта, има печат целогодишно.
По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава 12 – 14 век. Със сигурност манастирът е съществувал през 16 в.
Легенда говори, че цар Петър Делян (Петър II, 11 век) е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел.
Манастирът е по-известен с неофициалното си име „Седемте престола“ заради своята уникална църква. Предание разказва, че 7 боляри създали 7 селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В църквата има 7 престола – специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради.
Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което (части от каменна стена) и днес могат да се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
Друго предание говори, че в турско манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.
В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава.
Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението „Клепалото бие“.
Сред забележителностите на манастира е гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905 – 1958 г.) в двора зад църквата.
Сегашният манастир е оформен при възстановяване през 1970 г. Към манастира през 1848 г. е изградено килийно училище. Манастирът е бил духовен и религиозен център с особено значение за развитието на околните селища по времето на османската власт.
Вълчан войвода
В родното му село Осеновлаг! Проклятие тегне над заровените жълтици
Призрак без глава пази имането на Вълчан войвода край родното му село Осеновлаг. Това разказаха местни жители по време на събора в чест на легендарния хайдутин.
Малкото населено място е сгушено под връх Козница в Ржана планина, издигаща се между Искърския пролом и Ботевградската котловина. Години наред жителите му си предават една история от уста на уста. Тя гласи, че страховитият войвода укрива големи иманета в землището на родното си село, които лично "заклевал" да не бъдат намерени. Едно от съкровищата е заровено при Реджибов кладенец - заедно с обезглавения момък от Вълчановата дружина на име Реджи Бег. Той се простил с главата си за това, че гръмнал по една бягаща сърна въпреки заповедта на войводата да не се стреля, за да не бъде усетена четата от турците. Заровеното със златото тяло на обезглавения юнак трябва да пази имането, докато не се намери главата му, която пък е заровена при друго съкровище, което пък тя щяла да пази, докато не се открие тялото. Попадне ли в злонамерени ръце, злокобно проклятие ще сполети притежателя му.Вълчан войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а съдбата му е обвита в мистерия. Спомените на местните от страховития хайдутин са ярки и те с гордост разказват за своя съсед от минали времена. И до днес помнят родната му къща - малка като барака, изградена от плетеница и кал, само с две стаички. Съборили я някъде през 70-те години на миналия век. И без това тя сама щяла да падне - времето неумолимо я било прояло и едвам се крепяла да не се срути.
#вълчанвойвода #nature #insta360 #insta360x3 #планина #природа #bulgaria #naturephotography #samsung #galaxys23ultra #dji #djimavic2pro #adventure #съкровище #travel #traveling
Информация по комментариям в разработке