Атанас Милев - Кутила майка,гльодала

Кутила майка, гльодала,
до три, до четири дощери.
Трине са в земя легнали,
Една хи Нуринка остана
и те е яце болничка.
От глава с очи не гльода,
от болест дума не дума.
Майка хи си хи думаше:
Стани ми,стани Нуринко,
бел сме ти курбан обрекли.
-Майчинко, стара майчинко,
курбана дене не плоди,
курбана душа не спира.
Тебе са вера не фата,
йе си са сбирам, торнувам,
нах трине сестри лефтери,
нах ситничконо мезаре,
в чорнана земе глибока.
Утре щеш, майчу да видиш
каква ще сватба да стане,
на нашине равни дворове.
Ситни щат дърва да цепят,
марна щат вода да носет,
бела щат мома да мият.
Ага ма, майчо, занесът
низ бела река надолу,
польока-льока да вървьот,
че сам си душа давала.
Ага ма, майчо, отнесът
в ситничконо мезаре
до трине сестри лефтери,
и ти щеш, майчо, да дойдеш
Нуринка да си опратиш.
Майка Нуринки викаше:
-Нурйе, майчина дощеро,
че кой ще тебе кайдиса
вав земе да те зарови!
Сакава бела чернока,
сакава роса пролетна.