БИГОРСКИ МАНАСТИР

Описание к видео БИГОРСКИ МАНАСТИР

Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е православен манастир в западната част на Северна Македония. В миналото е част от Охридската архиепископия, след това на Българската екзархия, а днес – от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Разположен е в община Маврово и Ростуше, по поречието на река Радика, в Реканско, между градовете Дебър и Гостивар. Известен е с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Свети Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района. През 30-те години на XIX век е създаден и изключително орнаментираният и ценен дървен иконостас в църквата на манастира. Главен майстор е Петър Филипов (Гарката) от село Гари, представител на Дебърската дърворезбарска школа, който заедно със своя брат Марко, Макрий Негриев и други помощници се трудят около 6 години, за да създадат този шедьовър. Иконите в иконостаса са дело на зографа Михаил Анагност и сина му Димитър – монах Данаил, от влашкото село Самарина. Заедно с иконостаса Петре Филипов и останалите дърворезбари изработват и архиерейския трон и игуменския стол в църквата. В 1833 година, по поръчка на игумена Арсений Бигорски, е изработен големият кивот на манастира – една от неговите светини. Кивотът представлява съвместна работа на зограф, резбар и ювелир. На външната страна на капака, в медальон от ковано сребро е изобразено Разпятието Христово с Божията майка и Свети Йоан. Вътрешната страна е изрисувана от зографите Михаил и Даниил с ликовете на светиите, чиито мощи се вградени в кивота. Същите светци са изобразени и в гравюра от сребро вътре в самия кивот. В притвора на църквата през 1871 година личат фреските на Климент Охридски; Наум Преславски, Иван Владислав, Кирил и Методий, цар Борис I, цар Иван Шишман. Според българския журналист Светослав Терзиев надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман са неумело преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт във Вардарска Македония 1913 – 1941 година. На 17 февруари 2018 г. посещение в манастира прави българският президент Румен Радев

Комментарии

Информация по комментариям в разработке