Васил Михайлов - Руфинка болна легнала

Rufinka was lying sick and grieving



Rufinka was lying sick and grieving

in the high mountains,

nobody there beside her,

 

Except her dear old mother,

who gave her water

and to Rufinka was saying,

 

"Rufinka, my daughter

Is it about your wedding trousseau?

Your wedding trousseau, or your love?"

 

"My dearest old mother,

It’s not about any of that,

But the world which I am mourning,

 

The spring in full bloom,

everything springing out of the earth,

just as I am going in it.




Руфинка болна легнала


Руфинка болна легнала

на високана планина,

никой до нея немаше

сал една стара майчица.

В чешка и вода даваше

и на Руфинка думаше:

- Дощеро, мила майчина,

мила ли ти е диньоса,

диньоса още рубаса?

- Майчинко, стара майчинко,

не ми е мила диньоса

най ми е мила рубаса,

че нема да я понося.

Иди ми, майчо, порукай

мижова Фатма да дойде,

рубаса да и придадам

любесо да и отстъпя.

Умирам, майко, умирам

тебе са вяра не фаща,

че са е пролет пукнала,

всичко от земя излиза,

а я ще в земя да ида.