Трафикът на жени за проституция – всички виждат проблема, никой не го решава

Темата за проституцията отново излезе на дневен ред в работата на европейските институции, след като преди дни на гласуване бе подложена проекторезолюция, озаглавена „Защита на човешките права и подобряване на живота на проституиращите и жертви на сексуална експлоатация.” В нея имаше смущаващи текстове, които поскоро нормализират проституцията, вместо да се борят с нея или да я ограничат. Тя се основава на погрешното разграничаване между „сексуална работа“ и „принудителна проституция“ и противоречи на международното и европейското право. Проучване сред близо 30 000 проституиращи в Холандия сочи, че голяма част от тях са жертви на трафик, най-често жени и момичета от чужд произход, мигранти, принудени да проституират чрез насилие, манипулация, бедност или наркотици, а възрастта става все по-ниска.

У нас най-древната професия не е законово позволена, но пък в регистъра на професиите има записана длъжността „компаньонка. Мнозина са момичетата, подлъгани от обяви в интернет. Търсят се "хубави момичета", обещават им се "много добри условия на работа", "сигурни клиенти" и най-вече много пари. Сутеньорите подмамват своите жертви в социалните мрежи и в различни сайтове, а с помощта на месинджър-канали организират логистиката и транспорта. Те денонощно контролират своите жертви с помощта на смартфоните им, изпращат им заплашителни съобщения, изнудват ги с голи снимки – включително и за да ги накарат да мълчат пред полицията и близките си. Попаднали веднъж в този капан, измъкването от него е много трудно. Пред законодателите от европейските държави стоят сериозни въпроси как тези жени да не стават жертви, а в същото време да легализират под една или друга форма бизнеса, за да постъпват в хазната приходи от него, които никак не са пренебрежима сума. България е на пето място в статистиката на Европа за износ на хора. Това е темата в тази част на Гледна точка.