Capoeira Basics, by Grupo Axe

Капоейра e бразилско бойно изкуство.

Първоначално практикувана от черните роби в Бразилия, днес капоейра е разпостранена по цял свят. В африканските култури танц и борба трудно могат да бъдат разделени едни от други. От там и многото танцови и акробатични елементи в капоейрата.

Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (Господарите си пазели "стоката"). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Думата "capoeira" означава "висока трева".

Подобно на Капоейра в области с африкански роби възникват други форми на бойни танци. Например в Куба е разпостранен танцът Мани.

Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидност на улични боеве. Капоейристите се събирали в банди в крайбрежните градове на Бразилия: Рио де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Баия. Предполага се, че днешната капоейра е доста по-различна, от това, което се е практикувало в големите бразилски градове в началото на 20ти век.

В периода 1889 - 1937 тренирането на капоейра в Бразилия е било забранено и се е наказвало от 6 месеца до 2 години. Не толкова поради естестеството на капоейра, а поради опасения, че капоейристите могат да пречат на сигурността. Голяма част от тях били престъпници и рекетьори. Поради това капоейра се смятала за атрибут на уличния бияч.

През 1937 диктаторът Хетулио Варгас премахва забраната с надеждата да превърне капоейра в национален спорт. Тази идея му хрумва, след демострация от местре Бимба, който модифицира уличната капоейра във формата на Luta Regional Baiana. В този стил той интегрира елементи на батуке и на азиатски бойни изкуства, за да увеличи ефективността. Преди да се въведе система за изучаване, капоейра се изучавала предимно с подражаване. Изхождайки от новата система, капоейра се разделя на две основни течения: капоейра режионал и капоейра ангола. Ангола, популяризирана от местре Пащиня, твърди, че е по-близка до африканските корени на капоейра.
Голяма част от школите по капоейра практикуват капоейра контемпоранеа, което е смесен вариант между ангола и режионал.

По традиция играта се води в кръг (порт. roda). В "началото" на кръга стоят музикалните изпълнители. Главните инструменти са биримбау (порт. berimbau) и пандейро (порт. pandeiro).

Освен бойният аспект, музикалният също е много важен. Учат се умения като ритъм, пеене, свирене. За пеенето на песните е важно да се разбира поне малко португалски.

Капоейра, като всяко бойно изкуство, има своята философия. Учи капоейристите на взаимоуважение и положителна нагласа към живота (винаги усмихнат). Освен това човек има възможност да опознае възможностите на тялото си и да преоткрива артистичността си.