Елена Сиракова - Първа линия (Official Video)

Bandcamp: https://vselenasirakova.bandcamp.com/
Spotify, Apple Music, etc.: Soon

Elena @ Instagram: https://bit.ly/35KXIP1
Elena @ Facebook: https://bit.ly/3XV9spA

Текст и музика: Елена Сиракова
Аранжимент: Елена Сиракова, Юлиан Янев, Момчил Косев, Виктор Викторов, Радослав Славчев Riverman, Мартин Бодуров
Микс и мастеринг: Юлиан Янев, JJ Mastering Studio
Музикален продуцент: Елена Сиракова, Юлиан Янев
Изп. продуцент: Елена Сиракова

пиано: Юлиан Янев
китара: Момчил Косев
барабани: Виктор Викторов
бас: Радослав Славчев Riverman
тромбон: Момчил Косев
тромпет: Мартин Бодуров
акордеон: Калоян Куманов

Видео

Концепция: Елена Сиракова, Бианка Хинова
Оператор (Елена): Бианка Хинова
Монтаж & цветни корекции: Бианка Хинова
Архивни кадри: Филип Пампулов, Елена Сиракова, Бианка Хинова, Павлина Захова, Биляна Савова и др.

Благодарности на Владислав Мичев, Крис Атанасов, Вилиян Вътков, Стефани Павлова, Виктор Герасимов (FilmScan.pro) за помощта и реакцията в ключовите моменти, за да се случи "Първа линия" по най-красивия начин.

Събрали се дългите, дългите вечери
В одежди от дим от цигари облечени
Смехът им е тропот на хвърлени зарчета
Очите им - лампи, миглите - комарчета

И шумно разказват си дългите вечер
За нас и за тези, които тук няма ги
За всичко, което до днес сме били
За всичко, което очаква ни
За всичко, което дели и събира ни

И ето пак сме тук и пак се смеем
Напук на всичко, дето в нас боли
И нещо мъничко и мокричко в окото напира
Да се освободи
И знам, че някак ще успеем
Хубавото в теб и мен да съхраним
Щом дотук успяли сме да оцелеем
Нищо няма как да ни сломи, ей

Дълго ли ще помнят дългите вечери
Когато росата отмие следите ни
И не е важно колко още ни остава
Дали съдбата е предначертана
Важното е, че ни има и не сме сами


И ето пак сме тук и пак се смеем
Напук на всичко, дето в нас боли
И нещо мъничко и мокричко в окото напира
Да се освободи
И знам, че някак ще успеем
Хубавото в теб и мен да съхраним
Щом дотук успяли сме да оцелеем
Нищо няма как да ни сломи, ей

И да не виждаме морето, то е в нас
Чуваш ли го как шуми, шуми, шуми
И надълбоко във сърцето още смее се детето
Чуй смеха му как ехти, ехти, ехти
И да не виждаме небето, то небето е във нас
Птица е душата и лети, лети
И звездите са слънца в земи далечни и прекрасни
Някой там очаква ни, нали
Нали
Нали
Дали

Но засега сме тук и пак се смеем
Напук на всичко, дето в нас боли
И нещо мъничко и мокричко в окото напира
Да се освободи
И знам, че някак ще успеем
Хубавото в теб и мен да съхраним
Щом дотук успяли сме да оцелеем
Нищо няма как да ни сломи

И още много ще се смеем
Напук на всичко, дето в нас боли
И нещо мъничко и мокричко в окото напира
Да се освободи
Защото знам, че ще успеем
Хубавото в теб и мен да съхраним
Щом дотук успяли сме да оцелеем
Значи нещо правим правилно, нали

И най-голямото богатство
Не се измерва във гаражи със коли
И не в пари, и не във злато
А в “теб и мен на първа линия”, нали…