Скачать или смотреть Потопът в Черно море и изчезналата древна цивилизация

Известно е, че в дълбока древност, преди повече от 8 хиляди години, Черно море е било сладководно езеро и че неговите брегове са били далеч от сегашните, а днес се намират под вода, на съвременни дълбочини от 90 до 120 м.
Там, където днес е краят на шелфа, са се разполагали старите брегове на морето. Те били обитавани от високо развита цивилизация.
В края на последния ледников период, започнали драстичните климатични промени, довели до топенето на глетчерите и покачването на нивото на световния океан с над 90 метра. Нивото на свързаното с океана Средиземно море се повишило.
Катастрофата, за сладководното Черноморско езеро, настъпила преди около 8 -9 хиляди години, след скъсване на Босфорския праг, поради неимоверно силния напор на средиземноморските води. Те нахлули в Черно море със силата на 200 Ниагарски водопада.
Последствията от катастрофата за природната среда и обитаващата крайбрежието древна цивилизация били фатални. Равнището на Черно море се повишавало с около 12 см на денонощие и водите му поглъщали все повече суша. За около месец, старите брегове били изцяло потопени, а оцелялото население потърсило спасение навътре към сушата. Под водата, останали старите брегове на дотогавашното сладководно езеро, които били център на цветуща цивилизация, съществувала до Потопа.
Събитие толкова мащабно, че да унищожи цяла цивилизация, би вдъхновило Библейската история за Ноевия ковчег, шумерския епос за Гилгамеш и катастрофалните митове за наводнения сред другите народи.
Досегашните археологически проучвания по цялото черноморско крайбрежие, където са намерени артефакти, сочещи съществуването на древна неолитна култура, дават основание да се приеме, че нейният център се е разполагал на допотопните брегове на Черно море. Останки от древна цивилизация лежат недокоснати от човешка ръка в района на старите брегови линии и могат да дадат нови доказателства за Потопа.
Великолепните открития на българските археолози, – неолитните некрополи от Варна и Дуранкулак, най-древното обработено злато в света, поставиха редица въпроси, и на първо място, за ролята на културата „Варна“ в човешката история. Варненското злато, е доказателство за изгубена древна цивилизация, чиито следи са останали на дъното на Черно море. То е на почти 7000 години и е най-старото обработено злато в света.
Варненският некропол е неопровержимо доказателство за съществувалата протоцивилизация по нашите земи, която се датира като допотопна, по-стара от тези в Египет и Месопотамия.
По протежението на черноморския бряг са открити следи от още по-древни селища. Най-старото, открито край Дуранкулак е съществувало 1000 години преди да бъде обработено варненското злато. Неолитното селище Дуранкулак-Блатница, е датирано от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. С други думи, най-древното, трайно установило се население в тази част от Европейския континент.
По крайбрежието се разполагали центрове на рудодобив, и металургия на мед и злато, а около големите административни центрове, процъфтявали занаятите. Наред с обработката на злато и мед, значителна роля в развитието на местното общество имали и постоянните търговски връзки в Черноморския регион и Средиземноморието.
При провеждането на научноизследователски и проучвателни работи на шелфа, в периода 1976-1979 г., български учени стигат до извода, че на дълбочина между 100 и 120 метра се разполагат стари брегови линии. Намерени са добре запазени стари плажове и стари дюнни образувания, които свидетелстват, за рязко (катастрофално) повишаване на морското равнище. От контурите на старите брегове и съпоставката им със съвременните, се вижда че те отстоят на 50-70 км източно от находищата на Варненския и Дуранкулашкия некропол.
Очевидно е, че останките върху по-голямата част от територията на съществувалата по онова време цивилизация, днес се намират на шелфа, погребани под дебел слой тиня.
Многобройните абсолютни датировки, провеждани върху утайки и организмови останки, по радиовъглеродния метод (14С), (а те са повече от 100), показват че Потопът е станал някъде преди около 8000 до 9500 години, считано от днес.