Alfred Schnittke - Five preludes and Fuge (1963) / Ines Simeonova -piano

Проекът се осъществява благодарение на Национален фонд култура!
Изпълнява - Инес Симеонова

‚Една от целите на живота ми е да преодолея пропастта между 'E' (Ernstmusik, сериозна музика) и
'U' (Unterhaltung, музика за забавление)!‘ – думи на Шнитке, които много силно важат и днес. Аз не
съм композитор, но като интерпретатор искам да запозная хората с неговата музика, за да чуят, че
там няма старо и ново, а има познанието и любовта към всичко. Той не се задоволява да е
експериментатор за целите на самото експериментиране, нито да се уповава на стари и
неотговарящи на тогавашното поколение желания, а всичко заедно. Защо да пренебрегваме
старите традиции, като можем да ги ползваме и преродим в контекста на новия век? Композитор,
който може само да ни вдъхновява да мислим и да търсим.
Музика му е загадъчна, мрачна. В нея може да се открие силно присъствие на някаква като че ли
скрита енергия, музика символизираща религиозен и духовен опит. Музика, която трябва да бъде
чута и най-вече усетена. Музика, която звучи дори и в тишината. Композитор, който не го е страх
да експериментира.
А днешният човек го е страх. Затворени в рамките на чуждото мнение, на това да сме харесвани,
което носи само временно щастие, ние забравяме да се вгледаме в себе си, в болките и копнежите
си, които биха ни дали желание да се изразим, без да сме зависими от чуждото одобрение. Сега,
по време на пандемия, когато имаме времето да се вгледаме в себе си, ние не можем. Страх ни е.
И винаги ще ни е страх от нещо. А за да си човек в пълния смисъл на думата, трябва да си готов
понякога да си неразбран докато отстояваш и търсиш себе си. За мен това може да се достигне
чрез клавирното творчество на Шнитке.