За хазарта в живота и творчеството на великия руски писател Ф. М. Достоевски разговаряха в "Студио БТА" доц. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Людмил Димитров, преподавател в Софийския университет и един от най-добрите познавачи на руската литература от 19 век. Само преди няколко дни в медиите излезе информация, че Роман Абрамович е погасил дълг в размер на 240 хиляди евро на Достоевски в прочутото казино във Висбаден. Проф. Димитров посочи, че това е обикновена пиар акция от страна на руския олигарх. Явно собственото му име и милионите не са му достатъчни, на него му трябват авторитети, и то истински авторитети, не измислени, а авторитети, устояли през времето, и Достоевски е точно такъв, допълни проф. Димитров. Той посочи, че Достоевски наистина е проиграл страшно много пари в казина в Швейцария и в Германия. Според него тук обаче хазартът, освен в буквалния смисъл на думата като игра, има и метафоричен смисъл като страст, като вманиаченост, и цитира руският писател Едуард Севрус, който казва - хазартът е похотта на успеха. По думите на проф. Димитров тази похот много силно обзема Достоевски и това изключително ясно се вижда в както в неговите художествени текстове, така и в дневниците и в писмата му. Достоевски се пристрастява към рулетката след навършване на 40 години, като до тогава животът му преминава много тежко - каторга, осъждане му на смърт, след това помилването му в последния момент, едно много силно преживяване, вследствие на което той получава епилепсия, от която страда до края на живота си, каза още проф. Димитров. Всъщност тази болест предопределя твърде много неговият художествен светоглед нататък, тъй като тя е особена болест, свързана е непосредствено с психиката, със сънищата, с подсъзнанието, което пък управлява нашите действия, независимо дали си даваме сметка за това или не. В някакъв смисъл хазартът в живота на Достоевски е освобождаване, избавление, усещане за някакъв особен вид свобода, но и навлизане в сферата на тайната, допълни още проф. Димитров. В романа "Играчът на рулетка" Достоевски буквализира и в някакъв смисъл извежда до крайност играта като занимание, като залагане на съдбата. Интересното у Достоевски е това, че дори и да тръгне от нещо много битово, той на практика успява да го изведе като метафора, посочи още проф. Димитров. По думите му в романите си той буквализира, така да се каже, поетиката на тайната. Според проф. Димитров в руската литература почти няма любовна история, която завършва с хепиенд, но затова пък страшно много се залага на поетиката на тайната. При Достоевски писането също е разиграно на хазарт - той пише, за да може си върне дълговете, или обещава да пише, за да вземе авансово пари, които да разиграе. Но пък истината е, че в последните 10 години от живота си той успява да удържи на обещанието си пред Анна Достоевска, че повече няма да се занимава с това. При него съвестта е много силно работеща и тя буквално го разтроява - между дълга към издателя, който му е платил авансово, за да пише, между изключителната му страст да играе, защото в казиното като че ли си осигурява една лична свобода, и в края на краищата дълга към семейството, допълни още проф. Димитров. При Достоевски не само играта е важна, той през нея осъзнава много механизми за това как се движи светът и в края на краищата не трябва да забравяме, че голямото у Достоевски е християнската метафора, голямата идея, на която той е подчинен, посочи още проф. Людмил Димитров.
Информация по комментариям в разработке