☦️Как се съпоставя Писанието с Преданието? Говорейки за Библията християните я наричат Свещено Писание и я поставят на най-първото място. Но за всички е очевидно, че животът на християнсите общества се регулира не само от Библията. Православните, освен за Писанието, говорят и за Свещеното Предание. А какво е това и каква е връзката между тези две понятия?
☦️А какво е Предание? Като начало да си зададем въпроса: а как е стигнало до хората Писанието? Да не са им донесли ангелите някаква книга? Не, всичко съвсем не е станало така. В живота на различните хора, започвайки от Авраам, са се случвали различни събития, които те са възприемали като Божие откровение, и са го разказвали на децата и внуците. После част от тези разкази била записана, към нея постоянно са се добавяли други. Но и това, което вече било записано, се нуждаело от разни пояснения: в края на краищата, всяка книга се състои само от букви, но някой трябва да ни научи да ги четем и да съчиняваме думи от тях. Тези букви съдържат запис на разказите, но самите те още не са откровение, и още повече, че Откровението не се ограничава с тези разкази. Казано по-просто, главните от тези записани книги са били наречени Свещено Писание, а всичко останало – Предание.
☦️Въпросът за съотношението между Писанието и Преданието си остава вечно актуален; той различно се интерпретира в различните християнски деноминации, към него отново и отново се налага да се обръщаме при решаването на практическите проблеми, възникващи в живота на Църквата. В нашата страна този въпрос е възможно да се чуе в диалозите между православните и протестантите: протестантите упрекват православните в това, че те са заменили Писанието с множество някакви свои измислици, които в Библията няма да намерим, и ги нарекли Предание. Православните, обратно, отговарят, че от най-древни времена християните не са се облягали единствено на Писанието, както свидетелства например, св. Василий Велики:
„От запазените в Църквата догмати и проповеди, някои ние имаме от писмените наставления, а някои сме приели от апостолското Предание… Например, кой от Писанието е научил, че уповаващите се на името на Господа Иисуса Христа са се осенявали с кръстното знамение? Кое Писание ни е научило да се обръщаме на изток в молитвата си? Думите на призоваването при претворяването на Хляба на Евхаристията и Чашата на благословението, кой от светиите ни ги е оставил в Писанието?… Благославяме също така и водата на Кръщението и елея на показването…- според кое Писание? Не по Предание, премълчавано и тайно?
☦️И протестантите обикновено възкликват: „А къде е това ваше тайно Предание, покажете ни списъка на книгите, които го съдържат?“ Но ето как отговаря на този въпрос нашият съвременник, игумен Пьотър (Мещеринов): „Църквата не притежава някакво догматическо богословско определение, някаква точна формула за това, какво е Свещено Предание. В Църквата няма книга, озаглавена „Свещено Предание“… Православната Църква е много свободна, за разлика, например, от Латинската църква. Ето те всичко определят точно, всичко формулират, всичко схоластически догматизират и записват в дебели катехизиси. При нас го няма това; в Православната църква са точно фиксирани само много малко неща, само основите на нашата религия; твърде много се оставя на свобода, на самия опит в живота на Църквата. В това се крие най-дълбоко уважение към човека. Това означава ли, че Преданието е това, което ни харесва? Разбира се, че не. Неговата основа съставят вселенските събори, сформиращи най-важните правила на християнското богословие. Но тези правила не са останали гола теория, те са намерили своето въплъщение в богослужебните текстове, в иконографията, дори в храмовата архитектура.
Самата икона е заела в храма такова важно място, само защото някога е бил приет догматът за съединението на божествената и човешката природа в Христос: изобразява се човешкият Образ, но той свидетелствува и за Бога.
#предание #писание #библия #tradition_and_scripture
Информация по комментариям в разработке