Радка Кушлева - Пустиян Салих без сабур. Родопски песни.

Пълен текст: http://www.rodopskistarini.com/2012/0...

Пустиян Салих без сабур,
барек не чека неделя
гостине да се разворнат,
сватбана да са разтуря,
ам сетнана вечер попита:
Имаш ли, Фатме, имане,
имане, още имене?
Фатме Салиху ромони:
Имах си, Салих, имах си -
юзелли жалти алтоне,
Бюхльоско чосто баире
Жуханско равно градине,
Падалско блатско люваде
Ам ги харизах агому,
зам да ми аго кордише
до девет товара тьошак спап,
и да ми аго изкути
до девет крави младочни
със девет малки телета.
Салих са ятце нагрочи
и си на Фатме продума:
Стани си, Фатме, товари
твоено тьожко товаре,
стани си, Фатме, поеми
твоине крави младочни.
Мен ми не трябват товари,
товари, крави младочни,
ам си ми трябва имане,
имане още имене.
Фатме му нищо не рече,
кротко засбира, засгада,
товари девет товара,
изведе крави младочни.
Ага приз порти излезе
Фатме Салиху продума:
Ниско навидай очинки,
Салихо порво венчило,
очинки да ти не останат
в моесо лице каматно,
в мойса тьонка снажчица!
Салих на Фатме продума:
Напреш ми ворви, Фатмице,
назад са немой обраща,
очинки да ти не останат
във моесо дворе широко,
във моесо бяло коначе!
Отишла Фатме у дома
на бащинине дворове,
на порти чука и рука:
Излязи, аго, отвори!
Мен ма Салих изпади
оти му не сам отнела,
отнела и докарала,
това ми тьожко имане,
имане още имене.
Отвотре аго продума:
Яла си, сестро, яла си!
Бащино дворе широко,
има място и за мен,
има място и за теб.
Седяла й Фатме, чакала
цали ми до три години,
дано са Салих пишмани,
дано я назад поварне.
Нито бе мома с момите,
нито невеста с невестите.
Дохадали са от Тарън,
дохадали са от Тозбурун,
та че са дошли и от Смилен
от Сердаресконо коначе
да ищат Фатме нивеста.
Нах Смилян е Фатме приьола,
нах там ще невеста да иде.
Голема са й сватба дигнала
с дванадесте тьошки товара,
с дванадесте яки мулета,
с дванадесте крави младочни и
с дванадесте малки телета.
Ша менот от де ша менот -
през Чокоскана махало ша менот,
през Горно Пашмакли,
през Салиховине сокаци.
Салих си на порти седеше
и си на горе гльодаше,
самичак си думи думаше:
Благатко му на тоя чиляк
дето му водят невяста
с дванадесте тьошки товара,
с дванадесте крави младочни.
Колконо близо наближат
Салиху сарце трепери -
Салих си Фатминка познава.
Фатме най-напреш варвеше,
на бела кобила яхаше
сас червено халище.
Ага го Фатме наближи,
силом хи Салих продума:
Слези си, Фатме, яла си,
еве ти дворе широко,
еве ти бяло коначе,
Смилян е ятце далеко,
Сердаревци са каскънджии,
каскънджии още кавгаджие.
Фатме не требе да думе
оти е млада нивеста
ала Салиху продума:
-Не мога, Салих, не мога!
Три сам години седяла
на бащинине дворове,
седяла тебе чекала
дано са, Салих, пишманиш,
назад да си ма поварнеш.
Сега сам вейке торнала,
торнала сам - ша ида,
форлен са камен не враща.