Кратко резюме на "Железният светилник" от Димитър Талев

Кратко резюме на „Железният светилник” от Димитър Талев

Романът „Железният светилник” е част от тетралогия, в която са включени и романите „Гласовете ви чувам”, „Преспанските камбани” и „Илинден”. В тези романи Димитър Талев търси миналото, настоящето и бъдещето на българина от Македония през Възраждането. Символ на пробуждането и просветлението е огънят, железният светилник, който се превръща в заглавие на романа. Този образ обединява в личен и обществен план просветлението на българския народ през Възраждането Железният светилник, до който Лазар чете Библията, ще отстъпи на газената лампа. Старото ще отстъпи място на новото и този процес е необратим. Композицията е линейна, еднопосочна, подрежда събитията едно след друго. Сюжетът е съсредоточен върху съдбата на рода Глаушеви, романът може да се оприличи на семейна хроника, а историята на рода Глаушеви е метафора на целия български род. От мотото, което е откъс от народна песен, започва метафората за рода:
Овде дърво столовито
столовито, грановито,
гранки му са до небеси,
а корени – сура земя;
гранки му са мили снаи,
а корени – синовете,
а връшките – мили внуци!
Романът се състои от 4 части. В първа част „Хаджи Серафимовата внука” случките в тяхната последователност са посветени на Стоян Глаушев, който избягва от родното си село Гранче, пристига и се установява в град Преспа с женитбата си със Султана. Сватбата на Стоян и Султана е построена от талев по модела на вълшебните приказки за женитбата на царската дъщеря и келеша. Султана от прочутия род на Хаджи Серафим се омъжва за Стоян, който пристига от село и е неизвестен за хората от Преспа. После Султана става патриархалната жена, която пази домашното огнище, рода, който е създала.
Във втора част, озаглавена „В тъмни времена” епизодите в своята последователност разкриват конфликта на Климент Бенков, а после и на Лазар Глаушев/ син на Султана и Стоян Глаушев/ с консервативните общинари, с Аврам Немтур, с владишкия наместник. Личният живот на Климент Бенков придобива исторически смисъл. С идеята за построяване на нова църква и с изпращането на Андрея и Лазар да учат в Охрид, той нарушава вековното примирение. След словото на монаха от Рилската обител Лазар Глаушев долавя, че настъпват съдбовни събития и са нужни водачи. Той ще стане такъв. Следва смъртта на Климент Бенков и „замяната” му в обществения живот от Лазар Глаушев.
3-та част е озаглавена „Народ се пробужда”. Проследява се дейността на Лазар за откриване на читалище, настояването му за българско училище. Отхвърля любовта на Ния и своята към нея, защото е дъщеря на чорбаджи хаджи Аврам Немтур. Въвежда се образа на Рафаел Клинче, с който авторът уплътнява възрожденския процес с проблема за характера на изкуството. Той е ренесансовият художник, човекът без дом, който търси духовна опора в космическото пространство на твореца.
4-та част е „Корени и гранки”. Случките могат да се групират около следните начала – любов, сватби, смърт. Смъртта на Божана Бенкова и на Аврам Немтур слага край на пречките пред любовта на Лазар към Ния. Ния е образ на мечтата и съвършенството Талев я включва в общността на героите бунтари с омъжването й за Лазар Глаушев. Катерина носи детето на Рафе Клинче, но не е омъжена. Тя жадно моли майка си за милост, след като е съгрешила. Султана страда заедно с нея, но все пак я води към гибелта. Майчината любов се изправя срещу християнската етика и срещу общия морал. Майката, Султана се превръща в трагичен образ, вярна на каноните, в стремежа си да запази достойнството на рода, тя на практика убива дъщеря си, защото не приема ренесансовото мислене и светоусещане – „След смъртта на Катерина, тя се стопи, стана, както казваше Стоян, една шепа кости…” В смъртта на Катерина и поведението на Султана към „позора” на дъщеря й се оглеждат както зловещ нравствен фанатизъм, така и необятна майчина любов. Султана с черната си забрадка и с непреклонната си воля да следва дълга, да пази честта и поддържа реда в семейството прераства в символ на България в периода 1833-1864г. – поробена, но с несломим дух. С изгонването на гръцкия наместник и осветяването на съградената църква завършва романа, който пресъздава един етап от национално-освободителната ни епопея. Благодаря ви.

Използвани са снимки на Иван Дончев от постановка на Асен Шопов: "Железният светилник".

Музика: "Moorland" Kevin MacLeod (incompetech.com)
Licensed under Creative Commons: By Attribution 3.0 License
http://creativecommons.org/licenses/b...