Коледуването е стар народен обичай. Празнува се на Рождество Христово – Коледа. На този ден град Ямбол се оглася от коледарски песни, тропота от ботушите на коледарите тресе земята, звън от шпори се носи като ехо над всеки квартал.
Особено вълнуващо е в най-старият квартал на Ямбол Каргон. Подготовката за коледуването и облеклото на коледарите, започва около месец преди това. Събират се все лични момци (броят не е от значение – до 20), избират си станиник ( само той може бъде задомен), наметнат с тежък ямурлук, бъклица в ръка, със тежка стъпка и достолепие води кудата към следващата къща . Първи е баша (начело на кудата) , наперен левент, със сабя в ръка, и куйрук (на опашката) – здрави и силни момчета, които да „опъват” редицата. Между тях коледари, наредени по височина. Котката (облечена с кожи, маскирана, с опашка и торба) е важен персонаж. Шутовската й роля забавлява стопаните : тя мяука силно, търкаля се на кълбета, умилква се и ги прави по-щедри в даренията си, досажда им, и понякога я гонят – символично чрез нея гонят злото от дома си.
Коледарите са облечени с войнишки брич, бяла риза, елек, обшит с кожа и гайтани, червена кърпа, ботуши с шпори, кожен калпак, обкичен с пуканки и чемшир с варак, кожени колани, за които са захванати. Буенекът е красив танц – тропайки с крака, опъната в права редица, удряйки ботуши, при което се разнася звънът на шпорите и дружни викове огласят квартала.
Красивият буенек ( хоро), стройните опънати редици напети коледари, наредени по височина
(по войнишки), еднаквостта на облеклото, полуобърнати с гръб един към друг, шумът от тропащи крака и шпори, вероятно е повлияно от войнуците в Каргона и е израз и стремеж към изразяване на самочувствие, дисциплина и копнеж за свобода на българина, изразен по единствено възможния начин по време на турското робство чрез красотата и великолепието на този танц . Това облекло (за квартал Каргон) и уникален коледарски буенек са характерни единствено в Ямбол, запазени и до днес във времето. Коледата и коледуването са празник, който е очакван с нетърпение от малки и големи.
Коледарите обикалят домовете, благославят стопаните, членовете на семейството и имота им, а те им дават дарове – краваи, орехи, суджуци, плодове, черпят ги с вино да се сгреят в мразовития ден, непременно има и пара, за да е на берекет.
При обиколката е било време за сгледа и тайно младите да си дадат нишан . Момъкът да вземе китката й и гордо да си закичи елека с нея, а момата се любува на своята изгора и чака за прати хабер или сватовници – да я поиска за невеста.
Делник, Таня Кирова
Информация по комментариям в разработке