Our Bulgarian village house - clearing the land | Нашата къща на село - чистим земята ни

Work has begun out here on our land in the Bulgarian mountains and we’ve started by cutting back the beautiful greenery to clean up the landscape. Our goal is to create a blank canvas before making this place our own. After 25 years of being abandoned, the land feels ready for a new start! There’s a lot we want to get done on the house itself, but it feels right to begin on the land outside. We’ve discovered and learnt a lot and we keep getting surprised by what’s been growing and living here for all these years. Snakes, scorpions, lizards and now us too.

Filmed, recorded and edited on iPhone XS.

The music is our own.

Tunes in this video are inspired by a popular song based on the 1916 Bulgarian poem “Tell me, white cloud” by Ran Bosilek:

Tell me, white cloud
where are you coming from, where did you fly to?
Didn't you see my father's yards?
and didn't you hear my mother speak?

What are you doing my dear child
with foreign people, sharing foreign bread?
You tell her, white cloud,
that you saw me alive and well here.

And bring her a lot of health from me.
A lot has passed, little is left,
approaching the village to return,
to return to mother’s hug.

—

Работата започна тук, на нашата земя в българските планини и започнахме с изрязване на красивата зеленина и почистване на ливадите. Изоставена за 25 години, земята е готова за едно ново начало! Има много неща, които искаме да свършим в самата къща, но започваме отвън навътре. Открихме и научихме много и продължаваме да се изненадваме от това, което расте и живее тук през всичките тези години. Змии, скорпиони, гущери, а сега и ние също.

Заснет, записан и редактиран на iPhone XS.

Музиката е изсвирена и записана от нас.

Мелодиите в това видео са вдъхновени от популярна песен по българското стихотворение от 1916 г. „Я кажи ми, облаче бяло“ на Ран Босилек:

Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.