EP578 Процесът Децата на Кафка [Vox Nihili със Стоян Ставру]

„Процесът [ДЕЦАТА НА КАФКА]“ (16.09.2024)

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.

Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво е накарало Кафка да предпочете литературата пред химията и правото?
- Кой е Йозеф К. и какво лошо е направил?
- Кой познава по-добре Процесът: литературоведите или правните теоретици?
- Защо съдебното следствие се провежда в таванските помещения на жилищни сгради в бедните квартали на града (Прага?)?
- Каква е ролята на децата и… вратите?
- Защо юристите пишат по-сложно?
- Мрази ли Кафка адвокатите?
- Може ли да победим Топлофикация, ако заведе дело?
- Как се разговаря с Икеа?
- Надежден разказвач ли е Йозеф К.?
- Има ли надежда за правото или само легенди…?
- Защо няма спокойствие в съдебната зала?
- Възможно ли е фрагментите да се окажат паралелни разкази на една и съща история?

„Процесът“ е класически роман на Франц Кафка, написан през 1914-1915 г. и публикуван посмъртно през 1925 г. от неговия приятел Макс Брод. Романът представя абсурден свят, в който главният герой Йозеф К. се сблъсква с несправедлива и неясна юридическа система. Дали обаче системата е виновна или системата му е виновна – е нещо, което предстои да бъде дискутирано. Във всички случаи има доста странни детайли около самото правораздаване и като място, и като участници: често се чува глъчката от деца, но практически няма съдии, а адвокатите са сведени до ходатаи. Има ли шанс правосъдието в Процеса на Кафка – слушайте ни, отговорите ще ви изненадат :)

Разговора може да чуете ТУК.

Допълнителни материали:
- Процесът, Франц Кафка, прев. Димитър Стоевски. С., Народна култура, 1980 (линк);
- Процесът (Оригиналът), Франц Кафка, прев. Любомир Илиев С., Атлантис - КЛ, 1980 (линк);
- Кафка, Жерар-Жорж Льомер, Рива, 2008 (линк).

Представяне на госта:
Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е “Три лекции върху Хайдегер. Модалност и идентичност в Битие и време” (Изток-Запад, 2023).

„…съдебните документи, преди всичко обвинителният акт, били недостъпни за обвиняемия и за неговия защитник, ето защо човек не знаел изобщо или най-малкото не знаел точно срещу какво трябва да насочи първата молба, затова тя можело само съвсем случайно да съдържа нещо от значение за каузата на обвиняемия. Действително целесъобразни и аргументирани молби можело да се съставят по-късно, когато в хода на разпитите на обвиняемия изпъкнат по-ясно или бъдат отгатнати отделните точки на обвинението и тяхната мотивировка. При тези условия защитата естествено се намира в твърде неизгодно и трудно положение. Но и това е направено умишлено. Затова според закона защитата в същност не е позволена, а само търпяна, спори се дори по въпроса дали от съответния текст в закона следва да се подразбира, че поне е търпяна. По тази причина, строго погледнато, не съществуват признати от закона адвокати; всички хора, които се явяват като адвокати пред този съд, са фактически ходатаи.“

Процесът,
Франц Кафка