Пичура - с.Момчиловци - Ти ли си, мале, тъй жално пела

С елегията „Майце си” Христо Ботев поставя началото на гениалното си творчество.Стихотворението е нописано в Одеса и излиза през 1867г. Във вестник „Гайда”.Първото отпечатано Ботево стихотворение е на пръв поглед отглас на една типична за възрожденската ни поезия тема-персонифициране на образа на родината в този на страдащата майка.Този символ,дошъл в нашата литература още в началото на века от чужди образци, получава широко разпространение през 60те и 70те години и това съвсем не е случайно.Намесват се различни фактори, проблемни за времето,както естетически и психологически, така и социални.От една страна няма по-подходящ образ за сравнение на родината от този на българската майка мъченица.От друга страна мъката на прокудените синове на майка България по родината естествено се слива с тъгата по забравената майчина ласка.Така смисълът на двете понятия се преливаи прераства в едно цяло,обгръщащо и разкриващо основните проблемии тенденции характерни за Възрождението.