Черноглед - Самота

Част от албума Поезия и Истина.

Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед   / chernogled  
Микс, мастеринг, обложка - @ZVUKOVABARIERA

Текст:
Куплет 1:
Доста дълго не бях писал, за малко да се срина,
изгубил всякакъв смисъл и цялостната картина.
Докато втренчено се взирах във детайли отделни,
ежедневие сиво, като стари сгради панелни.
Без да правим разлика между празник и делник,
понякога се чувствам сам, като в изгнание отшелник.
Днес е също, като вчера, а утре ще е като днеска
в тази задушна атмосфера, живеейки във гротеска.
Търсих любовта за мен, като огън в люта зима,
но от нищото се взе и във нищото си замина
Всеки се снима, с идея да трупа лайкове,
живеем животите си виртуално във сайтове.
Сега са времена на тънки сметки,
приятелите не са това което бяха в годините детски.
Търкаме подметки по улици пусти и студени,
вглъбени в проблеми, вместо широко засмени.

Припев:
Самотни акорди в симфония на тишината,
аз оставам с своите мисли на саме със самотата.
Внимателно заслушан в гласа на тихия бриз,
докато думите послушно изпълват празният лист.
Самотни акорди в симфония на тишината,
аз оставам с своите мисли на саме със самотата.
Внимателно заслушан в гласа на тихия бриз,
винаги чист пред себе си, напук на всички лъжи.

Куплет 2:
Самота през сенки, между тъмно се прокрадва,
понякога, всичко което те руши те и изгражда.
Душите се изяждат, една друга
ако любовта е кражба но от нея имаш нужда.
Събужда, чувства, дори и да е чужда,
искам само малка дажба но винаги я прокуждам.
Тя за мен заменя лукса и мисля до кога,
ще се будим в изтерзани от мъката тела.
Отровени дела, черни спомени-смола,
сякаш най-довереният в гърба ти пуснал е стрела.
Теглила но живеем на инат и няма спирка,
вдигнат ли пред мен стена, ръцете стават кирка.
Сърцето ти за стирка, някой иска е да използва,
от цялата любов която му даваш, няма полза.
Гърдите ми ме стягат все едно вързани на възел,
душата се разпада на парчета като пъзел.