Черноглед - Стълбата на Якоб

Втори трак от албума Поезия и Истина!

За повече инфо и предварителни поръчки, пишете на   / chernogled  
или на имейл адрес: [email protected]

Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед
Микс, мастеринг, обложка - ‪@ZVUKOVABARIERA‬

Текст:
Куплет 1:
На всяка пряка като бутки на Лавка за красота салони
вътре путки чакат, док'ат дъщерите им дишат балони.
Поп икони, нови моди, кофти дроги, лоши истории,
без стоп патрони, истински летят в различни траектории.
Примадони с микрофони, мъжки курви с женски гащи,
да ви имам фенските бази от безполезни пишлегари.
Няма един куплет, един текст, един live без play back,
изявам ги без mic check, те първобитни, аз high tech
На тридест и пет, отново да им покажа как са пра'й,
т'ва е за всички мой хора, останали със мен до край.
И знай, осъзнах го ясно, като видях на стълба снимката
в последствие разбрах, че Ванката си е сложил примката.
Никога, не казвай никога (НИКОГА)
всяка битка е предпоследна, а всяка победа временна.
След мрака идва светлина, после следва пак мрак,
и сто пъти да падна, сто и първия съм на крак.

Припев:
Спускане по Стълбата на Якоб,
няма нищо яко, навлизаме във шибаното блато.
И ако се измъкнем невредими, ставаме по-силни
но няма как да минем на пряко.
Tова е спускане по стълбата на Якоб,
няма нищо яко, навлизаме във шибаното блато.
И ако се измъкнем невредими, ставаме по-силни
но няма как да минем на пряко.

Куплет 2:
Отработени инстинкти придобити в ситуации рискови,
тук всеки е съмнителен тип и липсват герой измислени.
Тупат жълто-белия прах, от много нощи не са мигнали,
с параноя и страх свикнали, я кажи ти в текста вникнали?
Да обикнах, да кръстосвам тези прашни паважи,
но внимавам да не прахосвам сили за неща маловажни.
Знам всички тънкажи, всички тук са продажни,
продават доверие за грамажи, живот в мизерия и миражи.
Няма стражи на вярата, никой в нищо не вярва,
но съхраних куража и следвам това което истински ме радва.
Благодарен за тая дарба, вътре в песни сърцето вкарвам
искрен, като стих на Дубарова знам, че правя каквото трябва.
Пък да става, к'вото става, всеки носи своя казън,
и го казвам без сърказъм, носиш или биваш смазан.
По стълбата на долу слизаме отново без боязън,
за да се издигнем после високо над шибаната ограда.