Елеазар Хараш за Валентин, Василид и Гностичния Христос

Любовта е вечната, безсмъртната енергия и субстанция, а религията е второстепенна, второстепенно явление. Имаш ли Любов, ти вече си богат, защото Бог те притежава, ти си в Него, а всичко е в Неговите Ръце. Нямаш ли Любов, все едно е какво притежаваш, защото си отдалечен от Бога. Любовта вътре в тебе е, която вселява твоето безсмъртие.

Василид казва: Любовта е родена от тайната на Бездната, т.е. от тайната на Безкрая. Този, който се е отказал от Любовта, е придобил проклятието. Казано по друг начин — придобил знанието, Дървото за познанието на доброто и злото.


Грехопадението е падение на Любовта в човека. Който не е познал Любовта, заживява в произвол и хаос. Любовта, казва гносисът, не е свързана с щастието и нещастието; Любовта е свързана с Плерома, Пълнотата, с Целостта, която е път към Вечната Пълнота на Бога. Значи, нашата пълнота е път към по-високи степени на пълнота. И накрая — към Безкрайната Пълнота на Абсолюта.

Любовта към Бога е път към Безпределната Тайна на Бога. И казва гносисът: Ако разбереш и осъзнаеш Любовта, тя става твоят вечен път към скритото вътре в Бога и ти ставаш част от тази Скритост, от тази Мистерия.

Любовта, това е животът. Животът не може да бъде обяснен, защото произходът му е от Великата Тайна, която е скрита в Бездната. Животът не е за обяснение, а за възхищение и благоговение. Казано по друг начин: животът никога не е имал произход, защото никога не е имал начало, нито е имал край. Животът е живот, а смъртта е връщане в живота. А когато животът се ражда, това е само едно слизане в привидната смърт. Но всичко това е все живот, и то живот без никакъв край.