Черноглед - Поети в изгнание

Част от албума Поезия и Истина!

Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед
  / chernogled  
Микс, мастеринг, обложка - ‪@ZVUKOVABARIERA‬

Текст:
Куплет 1:
Хващам се буден във сънища, дращят ли клоните бурята?
Изгорели иконите - въглища, пиша молитви със пръсти в сгурията.
Мислите вятъра носи ги, летят на крилете на врани,
а думите в листите – посеви на последни поети в изгнание.
На времето падат в капаните, нито звук, нито стон се отронва,
със смелост те вдигат наздравици, пресушавайки чаши с отрова.
И потъват в морета безбрежни, като тежки ръждясали котви,
а да изплуват таим ли надежди, отражения в калните локви?
Изражения жални и вопли на привидения в хладни некрополи,
души отдавна лишени от кости - зъзнат, има ли кой да ги стопли?
Откъснат от реалността в нов филм, попаднал си но сюжета е кофти,
а beat-a блъска, като вълни във прибоя, чуваш backround-а е морски.
Не ме ебе за мнения хорски, тръгвай с мен към бездънните бездни,
или по-добре към просторите звездни, над нещата и декорите смешни.
Щото няма нищо по-лесно от това да бъдем със себе си честни,
и точно това е което ме кара да влагам част от сърцето си в песни.

Припев:
Надигат се чувства в гърдите ми, като на вълни белите гребени
и изчезват разсеяни в морската шир, сякаш от нещо обсебени.
Сякаш от нещо отнесени но за да се върнат отново,
от дълбините по вятър понесени, чувства превърнати в слово.