Черноглед - Салют

Един нов трак от мене, за всички които ме подкрепяха и надъхваха през годините. Салют!!!
Музика, изпълнение, текст и обработка: Черноглед
  / chernogled  
  / user-585995415  

Припев:
Творим - запечатвайки отрязъци от времето,
вървим, изправени и тежко да е бремето.
Горим във делото, държим фронта смело,
гърми в гърди стоманени, сърцето има цел.

Куплет 1:
Разбирачите са доста но истината е проста,
всеки сам за себе си знае какво му коства.
Вечер време за тоста, сутрин -5 на лоста,
ръката топи лед, щом желязото докосна.
Кратка физарядка, след нея къса поста,
хващаме напред с кучето, следва разходка с
бодра походка, през моста, хора плъзнали, зъзнат,
виждам в очите, дните им омръзнали са но не
дръзват. Уплашени, мозъците им замръзнали са
бързат към т'ва от което искат да избягат.
Всъщност, всеки си пази хлябът, никой не съдя,
добрината смятат я за слабост, злото тъй го въдят.
Пъдят доброто, сключват сделки със рогатия,
сигурно щото, всеки иска да е най-богатия.
Хващам се, че мисля к'ат бунтовник и си патя
но аз ли съм виновник, че други тънат в апатия.
Кога тия, сестри и братя, ще осъзнаят, че за
борбата вътре в нас, не помагат разпятия?
Търсят нечий обятия, имитират чужди преструвки,
пълнят с ненужни покупки, празните си черупки.

Припев:
Творим - запечатвайки отрязъци от времето,
вървим, изправени и тежко да е бремето.
Горим във делото, държим фронта смело,
гърми в гърди стоманени, сърцето има цел.
Творим - запечатвайки отрязъци от времето,
вървим, изправени и тежко да е бремето но
всичко е преходно, често бутафорно,
или толкова крехко, почти илюзиорно.

Куплет 2:
Звучене минорно, преплетено с рими, фрази
дори кучето безпризорно територията си пази,
а ние обичаме-мразим, като лунни фази, меним
настроенията, мненията и кое ни дразни, блазни.
Животи празни, като гилзи, натрупах рани-разни
отвикнах, отдавна за тях да лея сълзи
но и все по-рядко се смея , за което ме е яд,
осъзнах, че към щастието, няма път пряк.
Реалноста ти влиза с крак, не използва шперца,
знам един глупак, със две деца и е на херца.
Напред-назад се мандахерцат в този празен град,
омраза таят, пълнят носът със дози заразен прах.
Всеки сам избира своят път, отчасти своят крах,
а аз да правя рап избрах и го правя, без страх.
Стремежа да бъдем правдиви, провокира да събирам
на листа ми, мисли, истини, било и то горчиви.
Пробивам, през коридори, фълшиви декори-щори
препречващи кръгозори, пиша в рими историй. Що ли?
Се чуди някой, ма не ме боли, не сменям роли,
никога не съм се молил, рапа не е просто хоби.